Някои от вас може би подозират, а други, които ме познават лично, знаят със сигурност, че съм доста крайна в своите убеждения и в емоциите си. Така че, ще бъда директна. Мразя разхищението. Мразя излишъците. В живота ми има място само за неща, от които имам непосредствена нужда и такива, които допринасят за баланса и хармонията в мен. Осъзнавам, че с годините този филтър за чувства и вещи става все по-безмилостен. Тъй като тези дни съм на вълна детски играчки и игри, ще използвам този аспект от ежедневието, за да илюстрирам позицията си.

Като начало, интериорното решение на детската “стая” на Кайра (която всъщност не е стая, а преградено пространство от 3 х 1,8 м в най-скатания кът от жилището) е моята гордост в напъните ми да планирам и обзаведа перфектния дом за семейството си. Разбира се, с помощта на IKEA, няма как. От опит (горчив) разбрах, че ако искам нещо да “става” – да отговаря на елементарни критерии за качество и финансовите ни възможности, да се монтира без главоболия, да може лесно и безболезнено да бъде върнато / заменено, поради каквато и да е причина – трябва да купувам от IKEA. Така че, всичките, цели 6 броя мебелировка в детския кът са от там. Серията STUVA не е особено евтина, но си заслужава. Да се върна на бройката – 2 комбинирани колони с шкафове и гардеробче, помещаващи дрехи, играчки и принадлежности, 2 пейки, едната от които с вграден шкаф (който, обаче не е на разположение на Кайра, а е “къщата на прахосмукачката”), един матрак и 1 рафт за снимки – това е всичко, с което разполага госпожицата и предостатъчно за едно малко дете според мен. Решението всичко необходимо да се побере в това малко пространство е просто – да се поддържат наистина само необходимите неща. Дрехи и обувки – само за текущия и евентуално за следващия сезон, играчки и книжки – само такива, с които си играе и декор – минимален, според настроението на мама. Отношението ми към гардероба й е същото като към моя – по възможност неща втора употреба / ebay, каквото може се преправя, за да се използва на максимум, покупки от разпродажбите, с потенциал за дълга употреба и разбира се, някои дизайнерски глезотии за окото и самочувствието. Що се отнася до проблема с играчките и джунджуриите, които имат свойството да се множат в геометрична прогресия, признавам си, подучих се от свекървата ;} Може просто моето дете да е такова, но установих, че откакто се е родила, винаги избира най-много 2 или 3 предмета, с които играе в даден период от време. Затова, щом загуби интерес към дадена играчка, тя се продава, подарява или изхвърля (в този ред на приоритет) и чак тогава се заменя с нова. Така 3-те чекмеджета с играчки стоят постоянно полупразни. Забелязвам още, че не играта с играчките я прави щастлива, а играта с нас… И магията на света около нея, която разкрива всеки ден в детски център “Умничета” :} Няма как да не му направя реклама, все пак благодарение до голяма степен на лудориите, които се случват в него, домът ми е чист и спретнат ;}