Татко, случиха се доста неща откакто те няма.
Започвам с Фирмата, да, знам, че ще питаш за нея. Не се притеснявай. Добре е, има поръчки, работата върви. И да знаеш, че всички дойдоха да те изпратят. Сигурна съм, че много са те зарадвали.
Аз започнах да пооправям кашата в документацията, ама да знаеш, че ти намирам много грешки. Делтата ни дават зор да им правим Ex сонди без щуцер и трябва да извадим допълнение към сертификатите. За целта, обаче, трябва преди това да преработя всичките листовки с нови кодове за опция без монтиран щуцер и да опиша всички глави, които предлагаме. А в приложението с главите колко грешки имаш… Продължавам да ти намирам грешки! И тези загубени Декларации за съответствие… Много модерно е станало да ги искат. Никой не знае какво трябва да пише в тях, ама “Искаме декларация за съответствие!”. “За съответствие с какво?” питам аз и ми вдигат рамене. Хайде, директивите криво-ляво ги разбрах кои са и за какво са, но от пустите стандарти никой и идея си няма. Ще се обаждам в БИС другата седмица, не мога да се боря сама повече. Понякога ми е много трудно сама, особено с по-новите изделия и се улавям, че се засилвам към телефона да ти се обадя за да те питам. Но Божилов много ми помага.
Да ти се похваля сега – погасих си всички кредити, не съм на минус, даже и данъците съм си платила. На никой нищо не дължа! Чувството е прекрасно, като да отслабнеш с 10 килограма, хе-хе. За сметка на това пък смених 3 фотоапарата. Знаеш как е. Все не са достатъчно добри. Но минах на full frame и засега съм доволна.
Взех се в ръце и най-накрая отидохме до Исландия. И я видях. Видях я! Видях я! Мойта Аврора! Още докато се суетихме на една бензин-колонка как се отваря капачката на резервоара на любимия ти RAV4, който току що бяхме наели. Два часа след като кацнахме. Беше облачно и прогнозата беше за нулева активност. Не знам защо, но погледнах нагоре и тя беше там. Съвсем слаба, като зелена дъга. Докато се суетяхме дали да я снимаме или да се връщаме до рент-а-кар-а да ги питаме къде му е на тоя джип ръчката, тя изчезна. После на по-следващата вечер, на рождения ден на Вес, излязохме до лагуната (ох, Лагуната…няма как да ти опиша това извънземно място, тя трябва да се види на живо!). Чисто небе, но няколко часа я нямаше никаква. Излязохме от колата да се раздвижим и да направим пробни снимки и докато се намествахме в кадъра се раззелени. Гледаш ли какви подаръци правя, а? Той целият ден беше фантастичен. Закуска с Истинска храна от фермата, в която бяхме (и не, не прилича на нашите ферми, нищо общо; то нищо няма нищо общо; ти да видиш пътищата им – при това постоянно топене на ледове, вода и вятър, как една дупка няма; и колко е Чисто – безкрайно чисто!), после до лагуната с айсбергите (няма как, трябва да се види!), до плажа с айсбергите (хиляди блестящи кристални късове изхвърлени от океана върху черния пясък – някой го наричат iceberg graveyard – виждаш ги и ченето ти увисва; после започваш да снимаш като полудял и неизменно се намокряш, защото на вълните не им пука за твоя велик кадър), после обратно за вечеря и подсушаване във фермата (изсушаването се оказва изключително трудна задача; такова нещо като отоплително тяло, върху което да си изсушиш дрехите и обувките няма – в Исландия използват геотермалната енергия за отопление и всички сгради във фермата бяха с подово от тръби с гореща вода – това щеше много да ти хареса). На вечеря поръчахме специалитета на ресторанта – агнешко от фермата. Е, няма такова вкусно месо, сигурно никъде другаде на планетата. Тъкмо приключвахме и правихме планове къде и как да търсим сиянието и токът спря! Персоналът изскочи групово с едно импровизирано парче торта и пеейки Happy Birthday! На исландски! Може би хората там малко приличат на българите – по гостоприемството. И така – после пак на лагуната и за завършек – сияние. А последната нощ, защото да спестяваме не си резервирахме спане, а решихме да дремем до полета в джипа, паркирахме до един фар в близост до летището. Задремали сме и се будим към 2 вкочанени от студ. Палим да се стопли и гледаме небето – облаци. Извадихме статива и апарата да пробваме дали не прозира нещо зелено някъде. На третия-четвъртия кадър, в близост до хоризонта, на север се появи! За нула време облаците се разкъсаха, а активността се увеличи до 4-та степен. Точно над главите ни – на 180 градуса по цялото небе! И така цял час! Боляха ни вратовете цяла седмица след това. В 5 без 20 изчезна, слава Богу, защото за малко да си изпуснем полета. Оттам черта към летището, чекираме се, напазаруваме шоколад от free shop-а (няма как да не), отиваме до гейта и … познай какво? Навън вали сняг на парцали, натрупал даже 2 пръста по пистата. Лудото исландско време! За капак, накрая, влизам в самолета и гледам 2 стюардеси седнали и си говорят на чист български! Оказа се, че и самолета и пилота и част от стюардесите били български – някаква договорка на WOW с Air Via за 4 години. Чудно! След такова изпращане да ти сервират топло кафе с предимство и специално отношение :}
Добре, че вкъщи ни чакаше Кайра, иначе нали знаеш колко обичам да се прибирам. Станала съм като теб – още преди да кацнем и ми се доревава от гледката отдолу. Но ще пропусна псувните този път.
Кайра! Твоята любима Кайра е здрава. Много е пораснала. Прояде сама 2 седмици след като си тръгна. След още 2 проходи. През лятото се разприказва, сега не млъква. Нарежда всички, командва наред. Много е любопитна и любознателна. Побъркала се е на тема букви и цифри. Брои до 5, познава А, В, Е, Ж, И, К, М, Н, Р и Т. Непрекъснато се оглежда да търси познати букви. Като минем покрай аптека, започва да крещи от радост. “И на Анито, и на тати, и на Кая, и на Ейе буката я има!”. Реди пъзел от 25 части за 4-годишни сама. Скоро ще и дам един с 36. Сигурна съм, че си много щастлив и горд с нея! Тя не те помни, но те познава на снимките – “та на мама татито”.