Feelings of melancholy and apathy have taken over me since I left Iceland 3 weeks ago. Everyday life seems too dull compared to the unearthy beauty of this place. No wonder that ever since I have consciously and subconsciously surrounded myself with everything that reminds me of it. I have placed a kilo of black basalt sand I brought with me from the beach in a frame on the wall. Photos of it all over the place. I am constantly seeking for all things light blue. Like this look…

Чувство на меланхолия и апатия са ме завладяли напълно откакто си тръгнах от Исландия преди 3 седмици. Ежедневието ми се струва толкова скучно и сиво в сравнение с неземната красота на това място. Нищо чудно, че оттогава, съзнателно и не, все се стремя да се обграждам с неща, които да ми напомнят за него. Сложих кило черен базалтов пясък, който си взех от плажа, в рамка на стената. Снимки навсякъде. Постоянно се оглеждам за неща в светло синьо. Като това например…