Полузакръглена. Така в общи линии се помня като дете. Отгледана с лъжица мед в устата, за да съм “здрава”, от много здраве отрано заформих приятно закръглени бузи и коремче (да не се бъркат с тези на Кайра!) и във всички училища, които сменях, все се оказвах ако не най-едрото и тромавото момиче в класа, то поне на 2-ро място. Срам, не срам, някак си избутах до гимназията без особено големи драми. На 16, във вихъра на пубертета, взех най-накрая да се замислям дали пък не мога да направя нещо по въпроса.

Първият път

Бях си набелязала един съученик и отчаяно опитвах всячески да го “накарам” да ме хареса, но явно, по мои изчисления, не бях негов тип, защото упорито ми се изхлузваше по тангентата. Същата тази велика моя тийн мисъл стигна до гениалното умозаключение – ставам слаба и няма начин да не ме хареса, това ще да е, няма какво друго.

Речено-сторено, спрях да унищожавам индустриални количества сладко. На този етап колекцията ми от шоколадови опаковки беше набъбнала на няколко стотици и аз маниакално се стараех да не изоставам с темпото като хапвах по един на ден (не, не че съм била пристрастена към захарта, нееее). Така че намалих сладкото на 1 шоколад седмично и 1-2 десертчета на ден и в това се заключаваше целият ми план. Набързо се почувствах една поолекнала – бях като нов човек. Дали от плацебо ефекта, пролетното време или вълнението от първата диета вече и не изглеждах толкова недодялана. Нещата вървяха чудесно, на сегашния си ръст бях малко под 60 кг. и за първи път онова лято се чувствах добре на плажа. Опиянена от успеха бях убедена, че никой не може да ми устои :}

Когато обаче не знаеш какво искаш и защо точно го искаш, животът обикновено ти сервира лайна. В моя случай една пишман рок звезда с високи изисквания към жените. Бил ми голям задникът повтаряше – да си ям, колкото искам, но да спортувам и съм щяла да стана добре. Обясних, че аз като спортувам бързо трупам мускули и ще стана двойна, ако не се ограничавам, но той – не, та не – била съм мързелива и затова съм си търсила оправдание. Така ли? Обзаложих се, че за 3 месеца ще стана 55 кг, но както аз намеря за добре. И така, на инат, на почти 17 започнах първата си истинска диета.

Анорексията

След ставане: чай без захар;
Закуска: парче обезсолено обезмаслено сирене;
Обяд: 1 твърдо сварено яйце, парче обезсолено обезмаслено сирене, парче нетлъсто месо;
Следобедна закуска: парче обезсолено обезмаслено сирене;
Вечеря: салата, парче нетлъсто месо.

Нещо подобно представляваше менюто по спомен. Важното беше да не се соли, което беше и единственото полезно на този режим, останало ми като правило вече повече от 20 години. По предписание се водеше експресна диета за сваляне на до 3 кг. и трябваше да се спазва не по-дълго от сорта на седмица-две.

Минаха 3 месеца. Междувременно ходех почти ежедневно на фитнес, а хранителната ми дажба намаляваше и намаляваше докато не достигна до 1 ябълка и чаша прясно мляко на ден. От зъбите ми започнаха да се отчупват парченца, косата да капе, а кожата ми се покри със стрии. В края на облога тежах малко над 50 кг., а клинът ми стоеше като панталон. Кокали стърчаха отвсякъде, краката ми – възкриви, но аз не спирах да се оглеждам със задоволство. Харесвах се толкова много за първи път. Този, по когото си падах, не започна да ме харесва разбира се, но вече не ми и пукаше толкова. Вече бях слаба! Бях горда. Направих невъзможното, надхитрих дори себе си, ура, какво постижение.

Цикълът ми спря, но аз не можех да спра. Ами ако пак надебелея? Щом за да съм 50 стига 1 ябълка и чаша мляко, значи никога не ще ям отново? Всичкият труд, лишения и мъки през тези месеци отиват по дяволите ако сложа дори хапка в устата си? Това щеше да е равносилно на провал, как щях да погледна себе си отново? Животът е свършен, друг изход няма – продължавам да гладувам.

След още 2 месеца ударих дъното – 46.5 кг, с разбито тяло, психика и здраве. Предадох се и започнах захранване със супи. Както се очакваше, наваксах загубеното за по-малко от половин година и не само това, но и качих няколко броя отгоре.

За спорта

Докато бях още оглозган кокал обаче, при поредното невнимание наново паднах жертва на чужди болни амбиции. Човекът видял в мен идеалната заготовка за състезателка по културизъм “така изчистена от мазнина” и се нахвърли да ме тренира за Републикански шампионат. Но вместо да прибодия обещаното перфектно тяло, бързо загубих всичко женско в себе си и в отчаян опит да овладея положението се хвърлих да компенсирам с плуване. С 2 километра 3 пъти седмично придобих форма на щангист по-бързо и качествено отколкото с фитнес тренировките. Когато на 18-тия си рожден ден не успях да напъхам бедрата си в нито един чифт дънки, ми писна и зарязах спорта.

Идеалното тегло

Постепенно, без никакви усилия, благодарение на любимото ми занимание – безкрайни разходки пеша всеки божи ден със слушалки в ушите и див кокер шпаньол за компания – тялото ми възвърна човешкия си вид и за абитуриентския си бал бях достигнала перфектните 57. Последва един изпълнен с обрати студентски живот, сърдечни драми – събирания и раздели – напълнявания и отслабвания все в разумни граници, но винаги извън съзнателния ми контрол. Минах за кратко само през модерната тогава “протеинова диета”, тровейки се с кренвирши и “кисело мляко” Култура, щото са пълни с протеини, да-да.

Ендометриозата

След почти десетилетие с неизяснен хормонален проблем, на 32-годишна възраст най-сетне получих диагноза – ендометриоза. За да се отстрани по-лесно кистата ми беше назначена 3-месечна хормонална терапия, благодарение на която се сдобих с 3 кг. отгоре и то посред зима. Когато ми предписаха лечение с хормоно-заместващ продукт, предизвикващ т.нар. изкуствена менопауза, ми дойде тотално в повече и реших вместо това да се самолекувам. С диета. С картофи и ядки, щото по мои “проучвания” то всичко останало излезе, че е вредно. На края на пролетта гонех 70-те.

И така, 15 години след безразсъдните тийнейджърски експерименти ударих другото дъно. Този път обаче супите нямаше да помогнат. Колкото повече се опитвах да отслабна, толкова повече качвах. Сложих край на мъките с един замах. Десет дни глад и кленов сироп стопиха почти всичко излишно. Половин година по-късно реших да пробвам пак, за да елиминирам това, което остана, но не ми се получи – тялото ми втори път отказа да се излъже. Месец след това забременях.

Бременност и кърмене

Трябваха ми цели 34 години и 2 чертички, за да приема тялото си такова, каквото е. Разбира се това не означаваше, че щях да го оставя да си дебелее на воля. Когато разбрах, че съм бременна, тежах 62 кг. Обзета от пълна паника направих това, което отдавна трябваше да съм направила – започнах да се следя изкъсо. Теглех се няколко пъти седмично и внимавах за това, изменението на килограмите ми да бъде строго в нормите (препоръчвам да използвате приложение от рода на BabyBump или WomanLog). Преди да родя бях 74 кг., седмица след това – 66. Докато кърмех постепенно стигнах отново 62.

Убедена, че трябва да осигуря възможно най-добрия старт на детето си, докато бях бременна и в месеците, в които кърмех се заех със сериозна ревизия на хранителните си навици. Започнах да пия много вода и витамини/добавки за бременни. Сол, както стана ясно, така или иначе не добавям никога, но решена да запазя и своето тяло, отхвърлих почти изцяло и сладкото. Постепенно спрях да консумирам пакетирани храни изобщо. Когато Кайра се роди, мъжът ми спря цигарите и когато тя се отби година и половина по-късно не само аз имах излишен товар за сваляне.

Това, което работи

Заедно беше лесно – закуска така или иначе не ядяхме, за обяд споделяхме порция суши, а за вечеря изминавахме по 10 километра пеша, за да хапнем по една пъстърва на скара с гарнитура домати и бира във възможно най-отдалеченото заведение в града. През останалото време – вода и плодове. С този режим през цялото лято (който между другото след първата седмица въобще не се усеща като тежък) за 4 месеца аз свалих 5 и стигнах идеалното тегло – онова от абитуриентската, а мъжът ми – 9 кг., като запазихме форма година след това, продължавайки с редовното движение, макар не толкова интензивно.

Количката на Кайра накрая отесня и вече нямаше как да правим заедно дългите вечерни разходки. Постепенно движението ми се ограничи до ходене пеша на работа, а теглото се застопори между 59 и 60 кг. Продължаваме да страним максимално от всякакви пакетирани и готови и полу-готови храни, всякакви напитки освен вода, кафе, бира и вино. Прегрешаваме главно с пържени картофи и млечни продукти за мезе, а през уикенда – на сладкарница. Стараем се да обядваме супа или салата, а за вечеря си приготвяме или прясна риба на скара със зеленчуци / салата или пълнозърнеста паста.

Стресът през последните месеци обаче определено не ни се отразява добре. Освен че обърква хормоналния баланс, хроничният стрес засилва апетита за вредни храни и така успя за кратко да ни отклони от здравословния начин на живот, който следваме вече 3 години. Налице са по килограм-два в повече, в областта около корема, които сме решени да елиминираме по доказано ефективния начин.

Предизвикателството

Предизвикваме ви да пробвате заедно с нас това лято следния лайфстайл:

– Повече движение. Ходете повече пеша, изкачвайте стълби, играйте с децата, релаксирайте със спорт, който ви е приятен и не ви натоварва емоционално;
– Никакви пакетирани храни. Забравете чипса, вафлите, кроасаните, всякакви плодови млека и сладоледи, инстантни кафета, сушени плодове. Изхвърлете всички запаси от готови храни и полуфабрикати, които имате под ръка у вас и в офиса. Пазарувайте ден за ден, нека не остава нищо, което да ви изкушава;
– Кажете не на сандвичите, пиците и фаст-фууда;
– Старайте се да не консумирате хляб;
– Заредете се с пресни плодове и зеленчуци, но не прекалявайте с количеството – хапвайте по малко щом почувствате глад, а не е време за ядене;
– За обяд и вечеря изберете риба (не пържена) или не тлъсто месо и наблегнете на салатата (без засукан дресинг, моля). Отличен избор е и пълнозърнестата паста (напр. Barilla Integrale) с една идея по-постен сос;
– Ако не можете без сладичко, потърсете сладкарница, която работи с качествени, натурални продукти (колкото по-скъпа – по-добре) и се намира възможно най-далече от вас (за Пловдив препоръчваме Dolce Mela). Правете си ритуални седмични посещения със семейството или приятели. Пеша дотам и обратно;
– Намалете обичайните си порции наполовина;
– Не се заседявайте на маса – рискувате да преядете. Станете и се отдалечете веднага щом приключите с порцията си;
– Намалете захарта в кафето на 1 лъжичка или пробвайте изобщо без;
– Никакви газирани напитки и “натурални” сокове. Може само прясно изцедени такива, но не прекалявайте и с тях;
– Максимум 1 бира или 2 чаши вино на ден. Ако не можете без мезе, вземете си пакет обикновени солети без много сол;
– Дръжте до себе си кана с вода (изберете такава за филтрирана вода, напр. BRITA). Щом ви се прииска да хапнете нещо, налейте си чаша – когато стомахът ви е пълен с вода, няма да усещате нервния глад;
– Вземете на помощ системата Slimcut. Slimcut подпомага усилията за намаляване на теглото в 4 лесни стъпки чрез 4 взаимно допълващи се продукта, които работят заедно с вас: за оптимизиране на теглото, за изгаряне на мазнините, за пречистване на задържаната вода и за запазване на резултата. С продуктите от Slimcut системата можете да свалите между 3 и 5 килограма, като в същото време ще освободите тялото си от задържана вода и токсини.

След месец ще споделим с вас нашите резултати. Междувременно сме на линия за всякакви въпроси и подкрепа. Следвайте и нашите съвети и вдъхновение, които ще публикуваме във Facebook и Instagram с #лятнопредизвикателство. Осмелявате ли се?

Начин на живот

А ако нашият лайфстайл ви допадне, защо да не го превърнете и във ваш начин на живот и след края на лятото? Ето какво още е важно да знаете за него:

На първо място е необходимо с една идея да промените мисленето си. За разлика от диетите, целта в случая не е да се постигне бързо някакъв що-годе задоволителен резултат с цената на физическо и психическо изтощение. Не е нужно да се претоварвате със спорт, още по-малко с такъв, който не ви е приятен. Не е необходимо и да зачеркнете завинаги “вредните” храни, които обичате, а просто доста по-рядко да ги консумирате.

Второ, въоръжете се с търпение и постоянство. Но само за първите 4-6 месеца. Много скоро сами ще установите колко неприятен е вкусът на много от нещата, които сте намирали за апетитни допреди. Това особено много важи за всичко подсладено с глюкозо-фруктозен сироп – ако опитате нещо такова само след 3 месеца “въздържание”, ще усетите специфичния гаден вкус, който остава в устата.

И трето, здравословният начин на живот по правило отнема малко повече ресурси. Ще трябва да откриете за себе си нови храни, за да може да се храните разнообразно. Може да се наложи да промените и ежедневието си – да приготвяте по-често храна сами или пък обратното – ако сте открили място с чудесна кухня – да отделите повече време и средства, за да го посещавате по-често. Но пък тъй като заменяте количество за сметка на качество, в дългосрочен план печелите едно много по-здраво тяло. Сделката си заслужава, нали?