{част I} {част II}

Днешния, последен ден от почивката сме отредили за снимки. Ставам по тъмно, за да се приготвя без да бързам. Искам да стигнем до предварително нароченото място навреме, за да уловим нежната сутрешна светлина и, най-вече, да избегнем появата в кадър на плажуващи тела и целия съпровождащ ги разноцветен арсенал. Оставяме Кайра и Ели да спят и тихомълком се изнасяме от хотела. По пътя окото отново ни хващат многобройните захвърлени в канавката мраморни парчета – отпадъци от близките кариери – и този път се заричаме преди да си тръгнем от острова да се върнем и да си приберем няколко.

След триста кадъра в опити да уловим най-доброто едновременно от мен, светлината и мястото, на което сме, зарязваме снимането, за да се насладим на няколко минути пълно спокойствие и тръгваме обратно към , където ни чакат закуската и нетърпеливата Кайра. Следва повторение на сутрешното упражнение – връщаме се отново на Saliara, за да снимаме за блога, този път вече и с нея. Плажът, обаче, междувременно се е пренаселил и сме принудени да се ограничим в най-каменистата му част, което въобще не се харесва на госпожицата.

Криво-ляво успяваме да докараме няколко сполучливи снимки за планирания “мама и аз” аутфит пост и се местим в другия край на плажа, където пясъкът е по-фин и приятен за игра.

Много скоро става прекалено горещо, а и е време вече да се ориентираме към отплаване. Но преди това се отбиваме в центъра на Лименас, за да се насладим за последно на божествената средиземноморска кухня. На път за там не забравяме и да спрем до едно от бунищата за мраморни отпадъци и да отнесем 3-4 искрящо бели плочи с нас.

След лежерния обяд под дебелата сянка на любимата ни таверна правим бърза справка с разписанието на фериботите и запълваме оставащия почти час до потеглянето на следващия с разходка покрай старото пристанище на градчето.

За десерт пълним една тобра с прясно изпечени сладкиши от пекарната по пътя и пристигаме на пристанището на фериботите точно навреме, т.е тъкмо преди “кобъра” да потегли. Mission complete :}