{част I}

След ранното утро, другото ми предпочитано време за плаж е от късния следобед до привечер, когато хората вече се разотиват, слънцето слиза ниско и вече не прежуля, а вместо това озарява всичко наоколо в златиста светлина. А предвкусването на наближаващия момент, в който сме се отпуснали в крайбрежно капанче със студена бира в ръце още повече подсилва приятното преживяване.

Като за първа вечер, залагаме на познатото и изпитаното и щом последните лъчи се скриват зад мраморните кариери над нас, се отправяме към Golden Beach. Там, досами северния край на плажната ивица, почти на пясъка, се намира едно невзрачно кръчме, в което сервират чудно вкусна прясна средиземноморска риба – каквото и да поръчате, няма да сбъркате. Но, преди всичко, по бутилка Mythos.

Уморени от дългия и наситен с емоции ден, едва довършваме обилните порции лаврак и ципура, прибираме се директно в и моментално се натръшкваме по леглата.

На сутринта един по един се присламчваме към отрупаната с вкуснотии шведска маса подредена на бара при басейна. Заварвам Кайра зад няколко чинии с храна вече да дава зор да влиза във водата да “плува”. Решили сме, че днес ще го даваме по-спокойно (доколкото изобщо е възможно в този състав) и след закуска се разделяме на лагери. Кайра и Ели обличат банските и поемат към близкия плаж, а ние с мъжа ми тръгваме пеша на разходка из града.

Разходка, разходка, но каква ще да е тази разходка без да се хвърли “Само едно око!” на магазините? Освен за зехтин местно производство и бял лак за нокти (защото както винаги мога да понеся десетки неща “за всеки случай”, но все ще ми потрябва точно нещо, което не съм взела), съм си наумила да се огледам и какво предлага гръцката марка козметика KORRES. Имам спомен, че се продава и в България, но не бях проявявала интерес, докато не пробвах от симпатичните шишенца на разположение в банята на хотела. Залепвам се за първия щендер с гримове, който виждаме и още първият продукт, който хващам се оказва “моя” – червило под формата на молив със супер нежна консистенция, фин аромат на малини и свеж, мокър завършек, който изобщо не лепне. Освен това, въпреки ограничената палитра от предлагани цветове, откривам идеалния за тъмната кожа на устните ми barely there оттенък за лятото – Grace (но, между другото, оказва се, точно този продукт не се предлага в БГ).

Накипрена с новата си придобивка, прибирам двете морски сирени от плажа и поемаме с колата на road trip около острова.

И четирите пъти, в които сме били тук, все го обикаляме по периферията и така и не се решаваме да отидем да разгледаме селцето Теологос, старата “столица” на Тасос, разположено много неудобно, почти в средата му. Този път вече сме се зарекли да се отклоним от обичайния маршрут и за да няма мърдане сме избрали днес да обядваме там. След повече от час път стигаме до селището освирепели от глад. Веднага след табелката, един през друг пред нас започват да се нижат туристическите “капани”, изпънали транспаранти с реклами на всевъзможни езици. Точно пък този тип места ние всячески се стараем да избягваме, независимо къде се намираме. Затова се започва едно безкрайно обикаляне на тесните улички в търсене на някоя по-забутана (разбирай не разглезена от ключовото си местоположение и съответно евентуално по-добра) таверна. На второто влизане в селцето, през една тясна врата на “главната” улица съзирам сенчеста тераса с маси и решавам – това е. Не съм се излъгала – мястото е прохладно и спокойно, а храната – отлична. Проблемът идва, когато си тръгваме. Часът е 4 следобед и навън камъните се пукат от жега. Това, в комбинация с доволните ни стомаси, напълно отхвърля всякакви варианти за разходка. Е, щракваме няколко снимки в движение с телефона, колкото да се отчетем, че сме били вече в Теологос и скачаме обратно в колата.

Докато обиколим острова и от изток, времето вече е станало идеално за плаж. Избираме Golden Beach заради финия му пясък, който няма да боцка на крачетата на Кайра така както камъчетата на Saliara. Вместо това, обаче пък, тази вечер има вълнение и госпожицата отново е притеснена.

Но, когато имаш смел и силен тати, с чиято помощ да пребориш страха, вълните се оказват много забавни.

Разбира се, забавата не е пълна, ако не се поровиш и доволно в пясъка, нали?

И за да завършим качествено деня, изпращаме слънцето с йога на плажа.

{част III}