Тасос е любимото ми място за почивка на море. Най-близкия до България остров, до него се стига почти толкова бързо, колкото и до родното Черноморие, не е пренаселен от туристи, храната там е прясна и божествено вкусна, а обслужването – на светлинни години от нашенското. Традицията повелява да тръгваме без план, за уикенда, само двамата с мъжа ми, кабриото и палатката, да разпънем на къмпинг Golden Beach и да обикаляме острова в търсене на най-закътаното малко плажче и най-китното капанче за прясна риба и гръцка салата. Традициите обаче вече не са такива каквито бяха. Този път, въоръжени с резервация за и с личен асистент, поемаме с комби и 3 куфара багаж на семейна почивка.

След 5 часа път по българска и гръцка земя, през които въпроса “Кога ще стигнем до плажа?” е зададен 982471 пъти, най-накрая пристигаме на пристанището в Керамоти, разбира се, както обичайно, 5 минути преди отплаване на ферибота. Кайра вече е в екстаз: “Виж КОБЪРА, мамо! … А кога ще стигнем до плажа?”.

Решени да впечатлим максимално нашия VIP спътник, предварително сме подготвили няколко пакета с гризини, с които да примамим наблизо ескортиращите ферибота вечно гладни чайки. В резултат, много скоро след като сме потеглили, вече имаме едно малко поуплашено, но щастливо дете, дузина сити птици и една доволна майка-фотограф.

Останалото време от пътя се налага да запълним с още снимки, въпроси и отговори на въпроси.

След половин час клатушкане “кобарът” ни стоварва в столицата на Тасос, Лименас – малко селце в северната част на острова, заобиколено от гъсто залесени с борови гори планини. От пристанището, след има-няма 2 минути път, стигаме до края на селището, там, където би трябвало да се намира вилата, в която очакваме да отседнем. Оказва се така сгушена в буйна средиземноморска растителност, че едва се забелязва отвън и добре, че е надписа на улицата –  – да издава местоположението й, че иначе още щяхме да я търсим.

Но когато влизаме в двора, сякаш попадаме в Рая – басейн с кристално чиста вода, безупречно поддържана градина, ухание на всевъзможни цветя и, благодарение, на цялата тази зеленина, макар мястото да се намира точно до главния път, опасващ целия остров (което се оказва голямо удобство за хора като нас, на които мира не им дава да стоят на едно място), вътре е прохладно и спокойно и почти напълно изолирано от външния свят.

Домакините ни посрещат с усмивка и бързо ни настаняват по стаите, защото… “Кога ще стигнем до плажа?” ;)

Мама обаче изскача с поредния пъклен план – няма да слизаме до плажа, който се намира на 100 метра от хотела, а ще търсим едно специално плажче, на 8 километра оттук. След няколкостотин повторения на “Къде е плажът?”, пред нас най-накрая се разкрива така желаната картинка – бели пясъци и тюркоазени води. Чакането определено си е заслужавало и малки и големи се втурват към водата.

{част II}